Стефан Пашалийски,
преподавател по китара


Всеки човек е щастлив, когато плува и усеща морето, радост за всички е да свирят и да докоснат небето. Здрав и свеж като делфин, едно цяло с морето или проумял света мъдрец, по-близо до небето. Море, небе, делфин и мъдрец – това си е чиста приказка, която, съвсем естествено, има своя скрита изненада – ние хората сме делфинът и мъдрецът, стъпили на земята. Изкуството развива способността ни да се гмурнем в нашия свят, за да го усетим, разберем, пресъздадем и погледнем от високо.

Целта на уроците по китара под мое ръководство е развиването на тази способност – съвсем прагматично, всеки ученик ще придобие възможност да разпознае и възпроизведе в музикална форма всичко от света около себе си, което харесва и обича. Децата си играят на кукли и пирати, възрастните стават майки и магнати. Всяко всекидневие има своите предмети. Разбира се, трудно може да бъде изсвирен един фотьойл или велосипед, но отношението на всеки към любимите му дейности, предмети и хора е лесно изразимо от грифа на китарата. Нещо повече – то вече е било изсвирено и публикувано – трябва само заедно да го намерим.

Мисля, че учебникът, по който преподавам, съдържа изключително дълбоки музикални произведения, аранжирани специално за начинаещи. Вие лесно можете да изсвирите всичко в него, но това е без значение. Важното е, че ако изпитвате удоволствие от дадена пиеса, вие най-вероятно изразявате нещо лично, уникално и прекрасно с нея. При липса на удовлетворение от някоя музикална творба, изводът е само един – няма нужда да я свирите, защото за вас тя не означава нищо, изразява отношение, което ви е чуждо и далечно.

Този принцип на отношение между точки в пространството е валиден за цялата ни култура – в математиката се нарича функция, в изкуството се казва изразяване. Не знам дали функциите са забавни, но съм сигурен, че свиренето на китара е винаги готино.

Биография

Стефан Пашалийски е бакалавър по Философия от СУ “Свети Климент Охридски”, професионален китарист и диджей.

Той започва да свири на китара на десет годишна възраст. Идеята да се запише на уроци по китара му хрумва случайно докато си играе на група и свири на пръчка със своите приятели в един квартален двор. Истинската китара се оказва по-интересна.Следват уроци при Соня Савченко и Павел Павлов, улични срещи с всевъзможни музиканти и приятели, две “Гръндж” групи, оркестърът на гимназиалния хор, уроци по барабани при Жоро Ангелов, много Джаз, Хип Хоп и Реге в Ню Йорк, Дръм и Бас, Електро и Дъб в Лондон, малко Тарантела в южна Италия, два грамофона, миксер, компютър, разнообразни ефекти и педали, партита и концерти.

Стефан е част от проекта MODUL.

Можете да чуете негови композиции тук.


« Назад