Мая – ученик на месец март в Music Lessons

Преподавател: Кристиян Бънъцяну

- Как реши да свириш на пиано?

От много години мечтая да свиря на пиано. Това беше едно от нещата в моя списък с желания. Дълго време си мислех, че е прекалено късно, че съм изпуснала последния влак, че на тези години няма да мога. Затова съм много доволна, че намерих Music Lessons. Оказа се, че и на тази възраст човек може да се научи.

- От колко време свириш вече?

Станаха точно 6 месеца.

- Какво се случи за това време? Какви са ти впечатленията?

Аз лично съм изненадана от себе си, защото в началото не бях сигурна дали ще се справя. Не бях сигурна дали имам талант. За мен изглеждаше непостижимо да мога да свиря с двете си ръце две различни мелодии едновременно. Но се оказа, че някак си успях и това много ме амбицира да продължа.

- Колко често се упражняваш и по колко време свириш?

Старая се всеки ден да се упражнявам поне по половин-един час. Когато имам повече време, например през уикенда, и повече (2 часа, понякога и повече).

Имам търпението да го правя. Пробвала съм да свиря и по-малко, но по-малко от половин час ми е недостатъчно, за да усетя някакъв прогрес. Освен това свиренето ми доставя истинско удоволствие, затова не приемам упражненията като досадно задължение.

Аз съм и доста амбициозна и понякога имам чувството, че не напредвам толкова бързо, колкото ми се иска. Въпреки това усещам, че има развитие. Виждам, че вече мога да свиря неща, които преди не си представях, че след 6 месеца ще мога да свиря. Някои хора ги свирят след година или повече.

- На какво друго учи свиренето на инструмент? Какви други плюсове има?

Според мен свиренето на инструмент учи на дисциплина. Учи човек да си поставя цели и да ги преследва. Да знае, че ако се упражнява всеки ден в рамките на определено време ще постигне напредък. Друг съпътстващ ефект на свиренето и въобще на заниманията с музика е, че човек научава нови неща за себе си като личност. Открива нови заложби или определена чувствителност, за която не е предполагал, че може да притежава.

- Ти си се интересувала от класическа музика и преди да започнеш с уроците. Как те формира това?

Една от причините да искам да започна с уроците е, че от около 13 годишна възраст много се интересувам от класическа музика. Особено от Моцарт! Това е любимият ми композитор. От много години мечтая за деня, в който ще мога да изпълнявам неговата музика. За момента свиря предимно адаптирани неща, но хубавото е, че вече свиря някои от по-леките му оригинални произведения. Много обичам концертите за пиано на Моцарт и когато ги слушам обичам да затварям очи и да си представям, че ги изпълнявам аз.

- Какво пиано имаш вкъщи? Какви прилики и разлики намираш с инструментите тук?

Вкъщи имам електронно пиано, както може би повечето ученици. Приликите са, че има 88 клавиша…и може би дотам! Разликите, естествено, са огромни спрямо роялите тук. Звукът е различен, чувството на допир, също. Въпреки, че клавиатурата доста наподобява тази на истинското, има доста голяма разлика. Понякога ми е трудно, когато дойда на урок и ми отнема малко време да се адаптирам към рояла. Свикнала съм да свиря на моето пиано и тук правя грешки. Предполагам, че както за много начинаещи и за мен смяната на инструменти е доста объркваща. Сигурно няма две пиана, които да са съвсем еднакви!

Но за да сме честни, електронните пиана си имат едно голямо предимство – регулирането на силата на звука. Така дори и когато реша да свиря след 23ч. вечер, което ми се случва често, съседите не се оплакват. ;)

- Какво мислиш за своя преподавател?

Аз искам специално да благодаря на моя учител Кристиян, най-вече за търпението, защото аз не съм много лесен ученик. Много съм нетърпелива! Амбицията ми ме кара да искам да напредвам бързо, така че понякога не се съобразявам много с учебния план, а свиря каквото си поискам, което понякога не е съобразено с нивото ми. Понякога ме обзема желание да мога да свиря всичко и то веднага! Искам да благодаря на Кристиян, че проявява такова голямо търпение с мен и се старае да ми обяснява всичко, за което го попитам. По принцип имам необходимост от теория: искам да знам какво е мажор, какво е минор, как точно се построява гамата и т.н. Това според мен помага и при слушане – ставаш по-информиран и по-съзнателен слушател.

- Ти си доброволец в проекта SM&RT. Разкажи ни за своята мотивация да се включиш в тази инициатива?

Аз бях може би първият човек, който се включи в това. Един ден видях информацията за фестивала на сайта на Модо и реших, че идеята много ми допада. Това е нещо, с което напълно се идентифицирам. Старая се да помагам с каквото мога. Много искам този фестивал да се случи, защото това е много смислена инициатива. Подобна инициатива с образователен характер не се е случвала до момента в България. А според мен от това в момента има голяма нужда. Дори аз понякога, ходейки на концерт, не знам точно какво слушам. Мисля си, че ако хората се образоват по някакъв начин и им се насочи вниманието към определени неща, ще могат да виждат смисъл в ходенето на концерти. Ще имат идея, може би, какво си е мислил композиторът, защо е написал определено произведение.

- Свириш ли пред свои близки и приятели?

О, това е много болна тема! За съжаление нямам публика, когато се упражнявам. Не съм свикнала да свиря пред други хора и на първия концерт тук не се представих много добре. Знаех си перфектно пиесата, но в момента, в който застанах пред публиката, ръцете ми се разтрепериха и не можех да си фиксирам клавишите. Установих, че имам страхотна сценична треска.

А съм и голям перфекционист и трудно понасям да не съм перфектна в нещо.

- Какво би казала на други хора, които искат да свирят на инструмент, но си мислят, че е късно да започнат с уроците?

Бих им казала, че възрастта няма значение. Напълно възможно е човек да се научи дори и след 20, 30 години. Важни са желанието и мотивацията. При възрастните изборът е много по-осъзнат, не е като при някои деца, които са принудени от родителите си. Може техните възможности за учене и възприемане да не са толкова силни като на малко дете, но е напълно възможно да се научат да свирят доста добре.

- Ти си човек, който учи и много езици. Кое според теб е по-лесно за изучаване?

На мен определено с езиците ми е по-лесно. Езиците се учат само с главата и го няма момента с координацията между ръце, глава, крака. За мен много по-голяма концентрация се изисква при свиренето на пиано, сравнено с всичко останало. Но това е полезно, защото съм чела, че заниманията с музика развиват мозъка, което се отразява добре и в други сфери на живота и работата.

- Ти се занимаваш и с изобразително изкуство. Можеш ли да ги съпоставиш?

Много обичам да рисувам и се занимавам с това от много години. Но винаги съм възприемала музиката като малко по-висшето изкуство. При рисуването има веществен предмет, а музиката е толкова нематериална… единствено трептенията на въздуха (т.е. звукът) са в състояние да предизвикат силни емоции – като магия!


« Назад

Последно