Брамсова вечер (сонати за цигулка и пиано)
5 януари 2011 | 19:00 Ружа Семова (пиано) и Теодора Късметска – Сороков (цигулка)
Ружа Семова завършва образованието си в Националната Музикална Академия в София, в класа на професор Антон Диков с отличие през 2000г. През 2007г. тя завършва с отличие и Виенския Музикален Университет, в класа на професор Щефан Владар и получава магистърската си степен. Ружа Семова е свирила с повечето български симфонични оркестри и е правила записи за Българска Национална Телевизия, Българско Национално Радио, както и за радио „Класик ФМ”. Професионалната ? дейност извън рамките на България включва концерти в Австрия, Германия, Франция, Чехия, Словакия и Израел. Често е била канена и е участвала и в интернационални фестивали, като „Фредерик Шопен” в Париж, Варненско Лято, Недялка Симеонова, Аполония и клавирния фестивал в Рур, Германия. Понастоящем, Ружа Семова живее със семейството си във Виена и преподава във Виенския музикален университет.
Само шестнадесет-годишна, Теодора Късметска-Сороков е приета във Виенския университет по музика, където следва при известните австрийски цигулари, професорите Йоханес Майсел и Йозеф Хел. През 2002 год.завършва с отличие и продължава професионалното си усъвършенстване в Есен (Германия) при изтъкнатия български цигулар проф. Минчо Минчев. През 2004 се дипломира с отличие и веднага е приета на работа в Симфоничния оркестър на Нюрнберг. Теодора Сороков е стипендиант на Фондация Токио и Виенския университет по музика. Като студентка, Теодора Късметска-Сороков става концертмайстор на Виенския младежки оркестър, с който концертира във най-реномираните зали на Европа. Участва като солистка в тържествени концерти, организирани от австрийското правителство във Виена, в Люксембург и в концерти под патронажа на Сър Йехуди Менухин. Активно се проявява и като изпълнител с различни камерни формации. В последните години участва редовно с „Ансамбъл Концертанте“ в известния Международен музикален фестивал „Графенег“- Австрия.
Програма:
Йоханес Брамс (1833, Хамбург – 1897, Виена)
Соната за цигулка и пиано № 1 в сол мажор, оп. 78
(1878-79)
I. Vivace ma non troppo
II. Adagio
III. Allegro molto moderato
Соната за цигулка и пиано № 3 в ре минор, оп. 108
(1886-88)
I. Allegro
II. Adagio
III. Un poco presto e con sentimento
IV. Presto agitato
Входът е по желание – вие решавате дали да платите или не. Ако изберете да платите, няма ограничение за цената на билета. Всеки принос ще ни помогне да продължим нашата дейност.
Произведенията на Йоханес Брамс са въплъщение на немската традиция в романтизма. „Гений”, според Роберт Шуман, композициите на Брамс съчетават класическия стил с романтичния темперамент. Ефектите на неговите звучности са изключително разнообразни – от яростна симфонична фактура до деликатно прошепване в песните му.
В личния си живот, Брамс е бил упорит и резервиран, но също така и лоялен и щедър. Неговата всеизвестна преданост към семейството на Шуман трае цял живот. Въпреки че остава ерген, неговата привързаност към Клара Шуман, вдовицата на Роберт, и към техните деца, е особено значима за неговия емоционален и музикален живот.
Брамс написва Сонатата в сол мажор, оп. 78, скоро след преждевременната смърт на неговия двадесетичетиригодишен кръщелник – цигуларят и поет Феликс Шуман. Въпреки че в сонатата се отразява тъгата на композитора, цялостния ефект на творбата може да бъде описан по-скоро като деликатен и болезнен, отколкото унил и обезверен. Когато получила завършения ръкопис, Клара Шуман казала: „Не можех да възпра сълзите си от радост… Иска ми се последната част да можеше да ме придружи в другия свят.”
И двете първи сонати за цигулка и пиано на Брамс са с по три части, но сонатата в ре минор е с четири. Започва с лирична тема с бляскава красота в цигулковата партия, докато в акомпанимента на пианото има синкопиран ритъм, създаващ усещане за настойчивост. Синкопираният ритъм или неговата вариация (където слабите времена са по-наблегнати от силните) продъолжава през цялата част. Интересна е и разработката, където остинатото (кратка музикална фраза или мелодия, която се повтаря отново и отново, обикновено с едни и същи ноти – в този случай баса се повтаря) в пианото продължава много дълго време – цели четиридесет и шест такта.
Средните две части са силно контрастни с мелодична простота и безгрижен хумор. Във втората част – Адажио – Брамс отделя много време за елегично съзерцание. Почти сантименталното Скерцо, следва двувременен размер, отколкото очаквания, по-стандартен, тривременен.
Последната част предлага жар и вълнение и е най-симфоничната от всички. Отново характерен елемент са синкопите. Произведението се изгражда до кулминационен, даже трагичен завършек в основната тоналност ре минор.
Брамс е бил уважаван и почитан през живота си, въпреки че е имал неговите зложелатели, в това число Вагнер, Чайковски и Джордж Бърнард Шоу (по това време много уважаван музикален критик) – всички те противници на неговите творби. От друга страна, Брамс е имал и група от предани последователи, включително Роберт и Клара Шуман, както и Ханс фон Бюлов, композитор и пианист, на който е посветена сонатата в ре минор. Премиерата на произведението е в Будапеща на 22 декември 1888 с унгарския цигулар Йено Хубай и композитора на пианото.
© 2004 Мидори, OFFICE GOTO Co.Ltd.