Предстоящият рецитал на Надежда Гущерова (обой) и Антония Йорданова (пиано) е първи съвместен проект. Идеята за концерт с произведения само от Морис Равел е породена от прекия досег на Надежда до същинската френска култура и обогатяване с най – актуални тенденции в изпълнителското изкуство относно импресионистичните творби. Надежда завършва Conservatoire ? rayonnement r?gional de Cergy-Pontoise в класа по обой на Jean-Marie Poupelin. От своя страна Антония завършва магистратура в друга френскоговоряща страна – Белгия, в Кралската консерватория в Брюксел в класа по пиано на Боян Воденичаров. Антония и Надежда запазват своя контакт още от годините на средното си образование – и двете са възпитанички на Национално училище по изкуствата „Д.Христов“ – Варна. В следващите години всяка от тях поема своя път, с надежда успехите,труда и вярата да ги доведат до правилното място в областта на изкуството.
Програма:
Морис Равел (1875 – 1937)
1. Павана на починалата инфанта
2. Сонатина
I. Mod?r?
II. Mouvement de menuet
III. Anim?
3. Гробницата на Купрен
I. Pr?lude
II. Forlane
III. Menuet
IV. Rigaudon
Пиесата на Равел „Павана на починалата инфанта“ e вдъхновена от Маргарита – Тереза Испанска. Произведението често присъства в репертоара на симфоничните оркестри, но варианта за обой и пиано предразполага към по-интимна звукова атмосфера.
Оригиналът на сонатината е написан за пиано, транскрипцията за обой и пиано е на Давид Валтер. За последната трета част (Тоccata), Равел е вдъхновен от френските клавесинисти – Рамо и Купрен, а по-късно използва същите похвати и структура и в токатата от „Гробницата на Купрен“.
„Гробницата на Купрен“ (“Le Tombeau de Couperin”) е сюита за пиано, написана в шест части, четири от които са преработени за обой от Даниел Пейлторп. Всяка от частите е посветена на близки приятели на Равел, загинали в Първата Световна Война. “Tоmbeau” от оригиналното заглавие е бил нарицателен израз за пиеса, написана като мемориал. Фактурните похвати са препратка към старинната френска сюита и френските клавесинисти.